Призрачният влак


И тази нощ доиде в съня ми призрачният влак
с мощен рев раздиращ небосвода
понесе ме към бездната от спомени далечни,изживяни
и болка като нож преряза тяло и душа.

И виждам в прозореца безизразното но смръзяващо
болезнено познатото лицето на смъртта
протегнало безжизнената си ръка да ме погали
и с целувката на вечността устните ми да изпепели.

И бури чезнещи в нощният мрак
обгръщат като покривало старият влак
и хора стенещи от мъртвешкият грак
с последна въздишка в последният влак.

Приятелко,ориснице на моята съдба не лека 
не приласкаваи една отдавна погубена жена
сред бездните на своите копнения 
все още боря се за да оставя в живота си следа.

Събуждам се.... поредният кошмар
осъзнала ,че това било е само сън
но защо ли усещам онази студенина
и чувам призрачният влак навън