Съдба

само за миг
нека сълзите по бузата се стичат
само за миг
да изгорят изпълнени с тъга моето лице
за пореден път от твойте лъжи и болни амбиции
не усещаш как помежду ни пропаста расте.

Само за миг се усилва агонията
 бавно времето тече
и към Дантевите кръгове
завличаш всичко покрай теб.

Само за миг погледни към вратата
моите стъпки отекват в дъжда
и се слива силуетът ми с покоя
а гарванът на стряхата свидетел е на моята съдба.

Очите му черни, елмазени
може би в друг свят родено
се сливат със спусналата се мъгла
уплаха ли
по скоро надежда необяснима
това се заражда в моята глава.

Но думите му смесени със зловещото грачене
сякаш от древни жрици изречени слова
"Не търси в мрака светлината 
и в деня не жадувай ноща  "

Какво ми каза пратеника от отвъдното
дали да премина през тази врата
"Не се заблуждавай ,че вътре обичта те чака"

Само за миг нека погледна 
и да докосна мъжът зад завесите на моето минало
успокоявайки бурите в цялото ми същество
"Само за миг ли-Не
защото слабоста ще те подведе"

Но може ли делата да подхранват омразата
виновна ли съм, че всичко е сращу мен
ти си свидетел на мойте болки
Кажи ми къде збърках?

"Когато орисницата те посети
не би могла да промениш предначертаното
но в живота повече боли 
не е ли спазено обещанието"

Обещание за щастие или вярност
защо моята орисница ме подлага на изпитание
а изках само нежност, разбиране и топлина
може би това е наказание.

Подведе ли ме сърцето
притегляйки ме точно към този мъж
въпреки, че на други той принадлежеше
сега поела по трънливите пътеки
къде ще търся аз утеха.

Но ти птицо ще бъдеш моята съвест
проклела ме вечно да бродя
в лабиринта на любовта
молейки се да намеря път към нея.